Енергийна ефективност (ЕЕ) представлява съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.
Това е легалната дефиниция дадена за „енергийна ефективност“ в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. Същата дефиниция е възприета и в Закона за енергийната ефективност.
Енергийната ефективност в сгради е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимат ав сградите с минимални финансови разходи за енергия. [1]
Първично енергийно потребление означава брутното вътрешно потребление, с изключение на неенергийното ползване;
Крайно енергийно потребление означава цялата енергия, доставена на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите и селското стопанство. То изключва доставките за сектора на преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката;
Икономии на енергия означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване и/или преценка за потреблението преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия;
Подобряване на енергийната ефективност означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески и/или икономически промени;
Енергийната ефективност на първо място – Принципът „енергийната ефективност на първо място“ означава отчитане в максимална степен на рентабилните мерки за енергийна ефективност при оформянето на енергийната политика и вземането на подходящи инвестиционни решения. Принципът има за цел да третира енергийната ефективност като източник на енергия сам по себе си, в който публичният и частният сектор могат да инвестират пред други по-сложни или скъпи енергийни източници. Това включва даване на приоритет на решенията от страна на търсенето, когато те са по-рентабилни от инвестициите в енергийна инфраструктура за постигане на целите на политиката. Освен че допринася за намаляване на потреблението на изкопаеми горива и за увеличаване на независимостта и сигурността на доставките, този принцип също подчертава значението на намаляването на производството на енергия. Намаленото търсене на енергия може да помогне да се контролира нивото на инвестициите, необходими за прехода към възобновяеми енергийни източници. Освен това той подкрепя по-устойчив подход към използването на ограничени ресурси и повишава устойчивостта на енергийната система на ЕС.
Почти нулево енергийна сграда - сграда, която има много висока енергийна ефективност. Много малкото количество необходима енергия следва да се получава в значителна степен от възобновяеми източници, включително енергия от възобновяеми източници, произведени на площадката или в близост. [2]
Нулево емисионна сграда - Съгласно предложението на директивата [3], това е сграда с много висока енергийна ефективност, с много ниското количество все още необходима енергия, напълно покрито от енергия от възобновяеми източници и без въглеродни емисии на място от изкопаеми горива.
[1] Наредба №7, §1, т.26 от ДР
[2] Директива относно енергийните характеристики на сградите
[3] Директива относно енергийните характеристики на сградите
