Европейска нормативна рамка

Разработването на съответните политики и нормативната рамка в областта на енергийната ефективност се основават на чл. 194 от Договора за функционирането на ЕС [1](ДФЕС). Европейската правна рамка обхваща регламенти, делегирани регламенти и директиви, които обикновено са организирани в тематични пакети от документи, като например Fit to 55. Освен тях се прилагат и еропейски стандарти, технически норми, методи и принципи. 

 

Регламентът е задължителен законодателен акт. Той се прилага пряко в своята цялост във всички страни от ЕС. В този случай, националното законодателство урежда съответните процедури по прилагане и контрол по изпълнение на регламента.

 

В процедурата за делегирани актове (член 290 от ДФЕС), Европейската комисия може да приема делегирани регламенти за допълване или изменение на някои несъществени елементи на законодателен акт (регламент).

 

Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни от ЕС следва да постигнат. С оглед постигане на заложената цел, отделните страни имат възможност да приемат собствени закони и промени в нормативната база.

 

Европейски стандарт означава стандарт, приет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет за електротехническа стандартизация или Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията и предоставен за обществено ползване;

 

Международен стандарт означава стандарт, приет от Международната организация по стандартизация и предоставен за обществено ползване;

 


ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955[2]

 

  • установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с цел да се гарантира постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и да се даде възможност за допълнителни подобрения на енергийната ефективност. Целта на тази обща рамка е да се допринесе за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на  Европейския парламент и на Съвета1 и за сигурността на енергийните доставки в Съюза чрез намаляване на неговата зависимост от вноса на енергия, включително изкопаеми горива.
  • установява правила, предназначени за приоритетно въвеждане на енергийната ефективност във всички сектори, за отстраняване на пречките в рамките на енергийния пазар и преодоляване на неефективността на пазара, която възпрепятства ефективността на доставките, преноса, съхранението и потреблението на енергия. В нея също така се предвижда въвеждането на индикативни национални приноси за енергийна ефективност съответно за 2030 г.
  •  допринася за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, като по този начин допринася и за изграждането на Съюза като приобщаващо, справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика.

 


ДИРЕКТИВА 2010/31/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно енергийните характеристики на сградите[3]

 

  • насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите в рамките на Съюза, като се вземат предвид външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи—ефективност.
  •  определя изисквания по отношение на:

 

а) общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради;

 

б) прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и обособени части от сгради;

 

в) прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на:

 

       i) съществуващи сгради, обособени части от сгради и сградни компоненти, които подлежат на основен ремонт;

 

       ii) сградни компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, когато бъдат модернизирани или подменени; и

 

       iii) технически сградни инсталации без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани;

 

г) националните планове за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия;

 

д) енергийното сертифициране на сгради или обособени части от сгради;

 

е) редовната инспекция на отоплителните и климатичните инсталации в сгради; и

 

ж) системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите.

   

  


 [1] КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:12012E/TXT:BG:PDF

 [2] https://data.consilium.europa.eu/doc/document/PE-15-2023-INIT/bg/pdf

 [3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32010L0031

Следващ урок