Национална нормативна рамка

Основният законодателен акт на национално ниво свързан с повишаване на енергийната ефективност е Законът за енергийната ефективност. Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност.

Освен законът следва да се спазват и разпоредбите на приложимите наредби, като сред най-важните от тях са:

НАРЕДБА № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради [1]

С наредбата се определят:

1. показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите;

2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите;

3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради;

4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради

С тази наредба се определят условията и редът за:

1. издаване на сертификати за енергийни характеристики на нови сгради;

2. извършване на обследване за енергийна ефективност на сгради или части от сгради в експлоатация, включително документите, които отразяват резултатите от обследването;

3. издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради или части от сгради в експлоатация;

4. изготвяне на оценка на енергийните спестявания на сгради.

Това са двете най-често използвани наредби, когато се отнася за енергийната ефективност на сградите, но също така следва да се имат предвиди разпоредбите на Закона за устройство на територията и неговите подзаконови разпоредби, като например Наредбата за съществените изисквания за обема и обхвата на инвестиционните проекти.